Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него ~ Джеймс Дилет ФРИЙМЪН
Това споделя Джеймс Дилет Фриймън (1912 ~ 2003) – създател и помощник на известната християнска школа „ Единство ”. Създадена през 19 век, школата проповядва концепциите за безграничния капацитет на всеки човек и се уповава на вярата, че всички ние сме създатели на личната си орис. Фриймън е отдаден повече от 60 години на философията на „ Единство ”, води непрекъсната графа в едноименното списание, създател е на поеми, есета, публикации и книги. Наричат го лунният стихотворец, когато неговата „ Молитва за протекция " полита на борда на „ Аполо 11 ” през юли 1969 година
Споделяме с вас неговите размишления „ За любовта ”.
Когато стартирам да мисля за деянията на любовта, пред моя вътрешен поглед постоянно застават облиците на велики каузи в името на богатството на хората, облици на самопожертви, подвиг и лоялност. Но в своя живот не мога да намеря образци на сходни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не доста огромни, ежедневни действия. Понякога те бяха леки, в други обстановки от мен се изискваха по-големи старания. Понякога те ми носеха наслада, от време на време - болежка. Много постоянно правейки нещо за хората към мен, аз даже не се замислях дали ги обичам, или не.
Какво е въпреки всичко любовта? Аз избирам да пребивавам с любовта, а не да й давам определение.
Да обичаш - това значи да намираш висше благополучие в това, да правиш другите щастливи. Това значи да разбираш по какъв начин мислят и усещат близките, от какво се нуждаят. Това значи да твориш положително за ближните не от егоистични подбуди, не тъй като ти самият искаш да получиш нещо от тях, а тъй като не можеш по различен метод.
Да обичаш - това значи да осъзнаваш несъвършенството на хората и все пак да ги виждаш съвършени.
Да обичаш - това значи да разбираш слабостите на нашите ближни, и все пак да си ги представяш мощни. Това значи да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, в сравнение с са, и да им разрешаваш на собствен ред те да въодушевяват теб.
Да обичаш - това значи да приемаш другите такива, каквито са, и в случай че те не оправдаят твоите очаквания или отхвърлят твоята протегната ръка, да не затваряш вратата на сърцето си.
Да обичаш - това значи да признаваш достолепието на хората и да им помагаш да видят своето лично достолепие.
Да обичаш - това значи да станеш част от живота на своите ближни, освен това без да ги контролираш и ограничаваш.
Да обичаш - това значи да забравяш за себе си, сходно на искрата, която не помни за себе си в пламъка на огъня.
Любовта не е пристрастеност, само че безстрастната обич не е същинска, също както не е същинско цветето, направено от хартия или пластмаса.
Любовта не ви прави небогати. Любовта непроменяемо ви връща повече, в сравнение с й давате, защото нейните запаси са безгранични.
Любовта наподобява на пламъка на свещта, който трансформира восъка в светлина. Любовта наподобява на слънцето, което отдава своята лична субстанция, с цел да стане източник на сила и живот.
Често пъти ни се постанова да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз желая да ви кажа, че любовта е най-могъщата мощ на света. Ако желаете да постигнете триумф в някакво начинание, вие би трябвало да се влюбите в това дело. Вие се отдавате единствено на това, което обичате.
Съмнявам се, че можем същински да овладеем това, което не обичаме, било то научна дисциплинираност, на практика табиет или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да направляваме положението на своя разсъдък и тяло.
Повечето хора разчитат на силата на любовта единствено понякога. Ние надалеч не постоянно сме склонни да имаме вяра в това, че любовта може да ни помогне, в случай че не считаме единствено любовта към най-близките ни хора. На нас към момента ни следва да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е творение на Божията обич, че любовта е струна, в благозвучие с която вибрира светът. Когато допираме тази струна, всичко във Вселената ни дава отговор с реципрочност.
Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в реалност, вие и не желаете лек и нехаен живот, даже неведнъж да мислите по различен метод. В дълбините на вашето сърце живее блян към великолепие. Вие желаете да видите живота си кондензиран с плодотворна, креативна интензивност. Вие се стремите към пълностоен живот и любовта ви оказва помощ да постигнете тази цялост. Тя ви оказва помощ да се издигнете на по-високо равнище, и да развиете своите качества в оптималната степен.
" С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери " (Марко 4:24).
Животът ще изпълни оня съд, с който вие идвате при него. Дайте на живота дребна чашка - и той ще я изпълни. Отдайте на живота огромен контейнер и него той ще изпълни. Колкото повече обичате, толкоз повече вие се отдавате на живота. Да обичаш значи да живееш пълнокръвно, тъй като в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот заслужен живот. Отдайте се на любовта и вие ще станете съда, който употребява Бог, тъй като Бог е обич.
Илюстрация: Marc Chagall. Birthday, 1915
